Момичето закърши пръсти. Някакси всичките месеци усилена подготовка, репетиции и всичко останало избледняваха и даваха по-ясен облик на страха. Погледна зад плътната червена завеса. И там беше тя- самоуверена, спокойна, красива, великолепна. Както винаги. Лицето й се усмихваше над белите клавиши и пръстите с перфектен маникюр докосваха само и единствено правилните тонове. Не можеше ли и тя да бъде като нея? Неустрашима. Вдъхваща доверие. Прекрасна.
Пианистката довърши солото си. Стана от столчето. Дългата черна рокля се плъзна по пода. Аплодисменти. Цели 5 минути. Без спиране. Тя влезе зад кулисите и приятелите й я отрупаха с прегръдки и цветя. Тя почака няколко секунди докато те обясняваха колко добре се е представила. След това в стаята влезе приятелят й- носеше толкова много цветя, че лицето му едва се виждаше. Прегърна я. И...след това беше ред на другото момиче да свири.
Обмисляше бягство. Дилемата беше дали да ползва вратата или да влезе отново зад кулисите. Но нещо й подсказваше, че това бе нейната вечер. Нейният момент. И реши да го използва.
Нито една грешка. Аплодисменти. Цветя. Радост. Наистина беше нейната вечер. Само нейната.
Няма коментари:
Публикуване на коментар