Често новите неща не са съвсем нови-просто добре позабравени стари.
Пак погледнах снимката. Момиченце. С къдрава руса коса, огромни сини очи и зачервани от смях бузи. Кое беше то? Нима все още живееше в мен? И до каква степен?
Когато бях малка исках да стана писателка или поетеса- пишех стихове за всякакви тържества, за сезохите, за чорапите си. Разказите ми бяха вдъхновени от феи и духчета. Може би,не съм съвсем сигурна, тайничко се надявах да съществуват. Наивно дете. С глупави детски фантазии. За мен всичко бе предопределено, сигурно, невъзможно за объркване.
Да, но се обърка. И то доста. В прелестниядетски свят на игри, смях и щастие нахлу тъгата, страхът, отчаянието и разочарованието. Станах мнителна и не се доверявах. И най-малкия знак за мен беше сигнал за опасност и ново разочарование. И така целият ми свят се сриваше. Падаше с трясък. Но се спасих. Успях. Избягах.
Надеждата, също като при кутията на Пандора, беше съвсем тънък,малък лъч. Но я имаше! Тя съществуваше. И беше дошла при мен,за да ми помогне.
Някакви здрави ръце ме издърпаха. Подскочих, замижах и видях, че съм по пижама. Май бях сънувала. Или просто сънят беше нещо, което вече бе видяно...
Пак погледнах снимката. Момиченце. С къдрава руса коса, огромни сини очи и зачервани от смях бузи. Кое беше то? Нима все още живееше в мен? И до каква степен?
Когато бях малка исках да стана писателка или поетеса- пишех стихове за всякакви тържества, за сезохите, за чорапите си. Разказите ми бяха вдъхновени от феи и духчета. Може би,не съм съвсем сигурна, тайничко се надявах да съществуват. Наивно дете. С глупави детски фантазии. За мен всичко бе предопределено, сигурно, невъзможно за объркване.
Да, но се обърка. И то доста. В прелестниядетски свят на игри, смях и щастие нахлу тъгата, страхът, отчаянието и разочарованието. Станах мнителна и не се доверявах. И най-малкия знак за мен беше сигнал за опасност и ново разочарование. И така целият ми свят се сриваше. Падаше с трясък. Но се спасих. Успях. Избягах.
Надеждата, също като при кутията на Пандора, беше съвсем тънък,малък лъч. Но я имаше! Тя съществуваше. И беше дошла при мен,за да ми помогне.
Някакви здрави ръце ме издърпаха. Подскочих, замижах и видях, че съм по пижама. Май бях сънувала. Или просто сънят беше нещо, което вече бе видяно...
Няма коментари:
Публикуване на коментар