"Писна ми от живота!". Кой идиот би казал нещо такова? Малоумник? Шизофреник? Сериен самоубиец? Не, аз.
Тряснах вратата и излязох навън. Посрещна ме досадното слънце. "Някой да го изгаси!". Сложих си и слушалките. Крясъците забучаха отново, по-силно. "Млъкни най-после!". Слязох по стълбите и видях някакви деца да се смеят. "Наивници! Въздухари! Живейте в реалността наи-после, тъкмо ще видите колко е жестока!".
Телефонът ми избръмча. Старинният мобифон на цяла една година присветна, като ми казваше, че е получил sms. С досада натиснах копчетата, за да видя какво пише. О...Това просто текстчеот две думи и една удивителна озари деня ми и го направи смислен. Сърцето ми се напука и се отърси от леда, който го бе сковал, от тъгата, от разочарованието. Притиснах телефона към гърдите си. Устните ми глухо изрекоха: "И аз...".
А какво пишеше в sms-а ли? Нищо особено.
Просто "Обичам те!"*.
Тряснах вратата и излязох навън. Посрещна ме досадното слънце. "Някой да го изгаси!". Сложих си и слушалките. Крясъците забучаха отново, по-силно. "Млъкни най-после!". Слязох по стълбите и видях някакви деца да се смеят. "Наивници! Въздухари! Живейте в реалността наи-после, тъкмо ще видите колко е жестока!".
Телефонът ми избръмча. Старинният мобифон на цяла една година присветна, като ми казваше, че е получил sms. С досада натиснах копчетата, за да видя какво пише. О...Това просто текстчеот две думи и една удивителна озари деня ми и го направи смислен. Сърцето ми се напука и се отърси от леда, който го бе сковал, от тъгата, от разочарованието. Притиснах телефона към гърдите си. Устните ми глухо изрекоха: "И аз...".
А какво пишеше в sms-а ли? Нищо особено.
Просто "Обичам те!"*.
*и то не от кой да е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар